header img

Глад – що е то ? 1-ва част

Въведение в гладуването

Какво е глад? Как можем да контролираме чувството на глад? 
Защо да не ядем след като всички до сега са ни учили да го правим по 5 пъти дневно и че закуската е най-важното хранене? Опасно ли е да сме гладни?
Отговорите на тези и много други въпроси ще бъдат описани в серията “Глад – що е то ? “

Всички знаем, че “гладен” е онова състояние, в което човек изпада след като е изкарал известно време без храна. В зависимост от това каква е била консумацията на храна и нейното действие върху организма, гладът може да е лек или много остър, понякога и внезапен. Разбира се, който е изпитал това усещане знае колко е неприятно и не би искал да си го причинява ежедневно. Ако обаче същността на състоянието е разбрана, това чувство може да се контролира и да се извличат безброй ползи от него сред които трайно намаляне на излишни мазнини, намаляне риска за заболявания като диабет и рак, изостряне на мозъчната функция, подобряване дейността на сърцето, подмладяване на кожата и много други.

За да обясним защо да изберем глада пред храненето 5 пъти, ще трябва да разгледаме как функционира организмът ни.

Човешкото тяло има жлези с вътрешна секреция, които произвеждат химични вещества, наречени хормони. Хормоните се отделят направо в кръвта и достигат до съответните органи за да регулират техните функции.
В храносмилателната система, или по-скоро в стомаха на човека се секретират няколко хормона, които контролират усещането за глад. Хормонът който стимулира апетита се нарича Грелин. Той подава сигнали до мозъка за състоянието на организма и по този начин подава информация за усещането на глад.


При поемането на храна хормонът Грелин намалява, давайки н мозъка информция за ситост, а при липса на прием на храна става обратното. Помислете за момент, колко пъти дневно стимулирате намаляване и повишаване на хормона Грелин ? Тук важи изказа “колкото повече, толкова повече”.

Друг хормон, който играе особено важна роля е хормонът Лептин. Това е хормонът, с действие обратно на Грелина – той подтиска апетита. При активирането си той подпомага използването на мазнинен резерв за енергия, което води до загуба на излишно натрупаните мазнини.

Когато нивата на Грелин и Лептин се нарушават, което става чрез неконтролирано и постоянно хранене, способността ви да ядете, когато сте наистина гладни и да спрете, когато сте сити, може да стане сериозно увредена, което води до промени в телесното тегло и други свързани с това последствия.

Третият хормон, който искам да спомена в тази дискусия е Инсулинът. Този хормон се отделя от панкреаса и ролята му е да преобръща глюкозата, приета чрез храната в енергия или да я запазва за в бъдеще като предпазен механизъм. Това е главната задача на Инсулина и колкото повече се повдигат нивата на Инсулин, толкова повече запаси си осигурява тялото за очакваното от него “бъдеще” на глад, в случая реална липса на храна до степен смърт. Разбира се, ние не се стремим към такова бъдеще, но природата е създала телата ни “програмирани” да се самоопазват и да оцеляват. Ето защо хормоните винаги ще се стремят да подсигурят това оцеляване.

Инсулинът се покачва на различни нива, в зависимост от поетата храна. Най-силно покачване се получава след консумиране на храни богати на захари и въглехидрати. Затова и нисковъглехидратните диети работят.

Това обаче, което не всеки би ви казал е, че независимо от това какво ядете, вие ще покачите нивата на инсулина и това ще доведе до складиране на енергия, която се преобразува във мазнини по тялото.

Следва продължение…

Сподели в
Translate »
%d блогъра харесват това: