Според Асоциацията на гастроентеролозите в България 15% от българите страдат от синдром на раздразненото черво (IBS – Irritable Bowel Syndrome). Дали и вие имате такъв проблем и как трябва да се храните, за да облекчите симптомите, ще разберете в следващите редове.

Тази статия не може да замени личната консултация с диетолог и гастроентеролог!


Синдромът на раздразненото черво няма видими признаци, но влошава драстично качеството на живот. Той е най-разпространеното функционално гастроинтестинално заболяване. IBS-ът може да не бъде открит веднага, тъй като изследванията не показват сериозни патологии и така пациентите могат дълго да се измъчват докато стигнат до откриването на проблема.

Симптоматиката се състои в подуване на корема, газове, оригвания, болка, обща неразположеност, запек или диария, промяна в структурата на изпражненията, нервност, промяна в теглото и др. Това е функционално състояние, тъй като за него няма органична причина.
Най-честата причина за появата на това заболяване е стрес. Под въздействието на стреса и емоционалното напрежение се нарушава синтеза на веществата, отговорни за дейността на червата, както и прагът на чувствителност, което причинява силни болки в коремната област.

Друга причина, която често предизвиква IBS, е непоносимост към въглехидрати. Ограничаването им обикновено води до силно облекчение и подобряване качеството на живот.

Лекарите най-често предписват пробиотици, спазмолитици, антидепресанти, които в някои от случаите облекчават симптомите. По-важно и ефективно обаче е да се отстрани първопричината и да се поддържа правилно хранене без намесата на лекарства.

Лечението на IBS чрез храна се осъществява с преминаване към хранене с определена група храни, наречени FODMAP (англ.) Повечето храни в тази група са въглехидрати и след приема им симптомите се появяват или засилват.

Какви са храните в групата FODMAP?

  • F означава храни, които водят до ферментация.
  • О са олигозахариди – въглехидрати с къса верига.
  • D – дизахариди, каквато е например лактозата (млечната захар).
  • М – монозахариди, каквито са глюкозата и особено фруктозата (плодовата захар).
  • Р – полиоли, като например сорбитола (захарни алкохоли).

Проучвания сочат, че изключване на FODMAP-храните води до подобрение на състоянието при по-голямата част на заболелите от синдрома на раздразненото черво.

Обикновено диетолозите имат подробни списъци с храни, подходящи за този вид заболяване, както и такъв с храни, които следва да бъдат изключени от менюто. С времето изключените се добавят обратно в диетата постепенно, за да се открият тези, които причиняват дразнене.

Храните обаче имат твърде много съставки и е нужно доста време докато се установи коя точно предизвиква дразненето. Тъй като не всеки познава състава на храните, най-лесно би било да се запомни, че този вид хранене елиминира консумацията на лактоза (в млякото) и фруктоза (в плодовете).

Сбор от FODMAP-храни, който може да ви даде ориентир към това какви продукти следва да бъдат елиминирани:
Храни, които причиняват ферментация, включват:

  • пикантни ястия и храна с много подправки (пипер, кимион, розмарин)
  • колбаси, кренвирши
  • сладкиши и продукти, съдържащи захар
  • боб, леща, грах
  • зеле
  • сурови зеленчуци

Към списъка влизат напитки, които увеличават образуването на газове – бира, квас и всички други, които съдържат мая.

Олигозахариди се съдържат в пшеница, бобови храни, някои зеленчуци (особено лук и чесън).
Дизахариди под формата на лактоза се съдържат в прясното мляко(краве и козе). Някои хора може да имат нарушено усвояване на лактозата.
Монозахариди – това е фруктозата. Тази захар силно присъства в много плодове (ябълки, круши, фурми), както и в меда.
Полиолите са многовалентни алкохоли (сорбитол, ксилитол), които се използват като подсладители в различни продукти, например в подсладени напитки. Срещат се и в естествен вид в различни плодове и зеленчуци (праскови, сливи, карфиол, гъби).
При започването на FODMAP-диета се води дневник и симптомите след всяко хранене се записват ежедневно, за да се проследи състоянието и да се помогне с откриване на точната непоносимост.

Ето и кратък списък с точни храни, които следва да бъдат изключвани и тези, които могат да бъдат консумирани по време на FODMAP хранене.
Консултирайте се с вашия лекар преди за започнете строга диета!

Храни с високи нива на FODMAP – препоръчва се тяхното избягване

  • Зеленчуци и бобови растения – чесън и лук (избягвайте напълно), артишок, аспержи, зрял фасул, цвекло, грах, карфиол, целина, праз лук, гъби, соя.
  • Плодове – ябълки, кайсии, авокадо, къпини, череши, стафиди, фурми, грейпфрут, нектарини, праскови, круши, сливи, сушени сливи, диня
  • Житни и зърнени храни, ядки – продукти съдържащи пшеница (проверявайте етикетите!) като бисквити, галета, торти, юфка, сладкиши, макаронени изделия, пшеничен хляб, ечемик, ръж, трици, шам фъстък, грис
  • Подправки, подсладители, добавки – мед, кетчуп, царевичен сироп, агаве, млечен шоколад, всички подсладители завършващи на -ол – малтитол, манитол, сорбитол, ксилитол, инулин (проверявайте етикетите!), протеинови добавки на прах.
  • Пребиотици (може да бъдат добавени към кисели млека и др.) – фруктоолигозахариди, олигофруктоза
  • Напитки – бира, вино, ром, чай от глухарче, плодови и билкови чайове, натурален сок, енергийни напитки
  • Млечни продукти – мляко(краве, козе и овче), суроватка, сирене крема, сметана, сладолед, маргарин, кисело мляко

Храни бедни на FODMAP – препоръчват се за консумация

  • Зеленчуци и бобови растения – моркови, царевица/сладка царевица (в малки количества), тиквички, зелени чушки, краставици, патладжани, копър, джинджифил, леща (в малко количество), марули, маслини, пащърнак, магданоз, репички, картофи, тиква, спанак, домати (но избягвайте чери домати), ряпа
  • Плодове – боровинки и червени боровинки, грозде, киви, банан, лимон, лайм, мандарини, портокали, ананас, папая, малини, ягоди
  • Месо – пилешко, свинско, телешко, агнешко, пуешко, кайма, месни деликатеси (проверете етикета)
  • Риба и морски храни – прясна риба- пъстърва, сьомга, треска, писия, консервирана риба тон, раци, омари, миди, скариди, стриди
  • Житни и зърнени храни, ядки – хляб без пшеница и глутен, хляб направен от царевица, ечемик, ориз, картофено брашно, паста без пшеница и глутен, бял и кафяв ориз, оризови трици, кокос, фъстъци, бадеми (макс. 15), лешници (макс. 15), орехи (макс. 10), макадамия (макс. 10), елда, просо, полента, пуканки, тиквени семки (макс. 1-2 супени лъжици), сусамови семки (макс. 1-2 супени лъжици), слънчогледови семки (макс. 1-2 супени лъжици)
  • Подправки, подсладители, добавки – лютеница, тъмен шоколад, глюкоза, кленов сироп, горчица, зехтин, фъстъчено масло, соев сос, сладко-кисел сос, захар, оцет (винен, оризов)
  • Напитки – алкохол (дразни червата и се препоръчва нисък прием)- бира (до 1 бутилка), водка, джин, уиски, вино (до 1 чаша), кафе, еспресо, плодови и билкови чайове (без ябълка), лимонада, соево мляко, диетична кола в малки количества, вода
  • Млечни продукти и яйца – масло, сирена (бри, камембер, чедър, фета, моцарела, рикота, пармезан, швейцарско сирене), яйца, мляко и кисело мляко без лактоза, овесено мляко, оризово мляко, соев протеин в малки количества (но избягвайте соеви зърна), тофу

Подробен списък и повече информация за IBS може да намерите тук

Сподели в

Оставете коментар

Translate »
%d блогъра харесват това: