Твърдението, че когато приетите калории са по-малко от изразходваните, тялото ни преминава в калориен дефицит и започва да губи тегло е широко разпространено, но далеч не толкова вярно.

Интернет е пълен с електронни калкулатори, които изчисляват калорийният баланс и съветват да консумирате определен брой калории според целта ви. Калорийният баланс от своя страна представлява разликата между калориите, приети чрез храната и калориите, изразходвани чрез физическата активност. На пръв поглед звучи доста логично, по-малко калории от храна + повече физическа активност = загуба на телесна мазнина. Човешкото тяло обаче е изключително сложно и индивидуално и за тази от нас, които се опитват да се оттърват от излишнитекилограми може да се окаже истинска мъка да постигнат целта следвайки този метод.

Причината за това калорийният баланс да не е ключа към отслабванете се крие и в това, че тялото не обработва всички калории по един и същи начин.

Според метода на калорийния баланс, тялото съхранява всички калории по един и същи начин в едно „отделение“, след което ги изразходва и при дефицит достига до съхранените като телесна мазнина калории и така води до отслабване.

Съхранителните отделения за приети калории обаче са две и има два различни начина, по които приетата енергия (калории) се депозира от организма на човека : като гликоген в черния дроб и като телесна мазнина.

Когато се храним, получаваме енергия от три главни източника : глюкоза (въглехидрати), протеини (белтъчини) и мазнини. Само два от тези източника остават в телата ни под формата на запас за по-късна употреба – глюкозата и мазнините. Тялото не може да запази протеин, затова излишният такъв, който не може да бъде изразходван веднага се превръща в глюкоза. Глюкозата се съхранява от черния дроб под формата на гликоген, но черният дроб има ограничен капацитет за това. В момента, в който депото за гликоген се запълни, останалата част от калориите се запазва под формата на мазнини. Това е и причината, поради която ниско-мазнинните храни са препоръчвани (погрешно) за отслабване, но непосредствената дестинация на приетите калории не е основният фактор за наддаване на тегло.

Както мазнините в тялото, така и гликогенът се използват за енергия при липса на храна, но те не се използват еднакво или едновременно. Тялото предпочита да използва гликоген за енергия, а не телесни мазнини. Това е логично, защото е по-лесно да се изгори гликоген – по отношение на нашата аналогия, е много по-лесно да вземете храна от хладилника в кухнята, отколкото да преходите по целия път надолу към мазето. С други думи, ако имате нужда от 200 калории енергия, за да отидете на разходка, тялото ще вземе тази енергия от гликогена докато той е на разположение – няма да си създава грижата да търси телесни мазнини.

Това, което ще накара тялото всъщност да „бръкне“ и извади телесните мазнини от запаса си е хормонът инсулин. Инсулинът е главният определящ фактор на това кой ресурс на енергия ще се използва от тялото.

Когато не се храним, нивата на инсулин са ниски и това позволява пълен достъп до съхранените мазнини. С нисък инсулин дори не е нужно първо да се изразходи гликогена за да се достигне до складираните мазнини, защото те просто са много по-достъпни.

Затова, вие бихте имали много по-голям и задържащ се ефект от отслабване чрез контрол на инсулина, вместо чрез контрол на калориите.

Контрол на инсулина се постига чрез периодично гладуване и подбор от храни, които не предизвикват покачване на инсулин. Пример за такива храни са непреработени меса, естествени мазнини, яйца, тъмнолистни зеленчуци, горски плодове, пълнозърнести храни, сьомга, авокадо, ядки, сусам и слънчоглед, лен. Добавяйте киселини като лимони и лайм, ябълков оцет, използвайте канела и куркума.

Избягвайте преработени брашна, захар, фруктоза, транс-мазнини, млечни продукти с ниска масленост, продукти с етикет „ниско калорично“, „протеиново“, „диетично“. Такава информация всъщност предполага, че естествените мазнини са заменени с въглехидрати.

 

Сподели в

Оставете коментар

Translate »
%d блогъра харесват това: