Всички сме чували, че растенията са богати на витамини и минерали храни и ние трябва да ги консумираме в изобилие.

Вярно е, че съдържат витамини, но същите тези витамини, и то в по-голямо количество се съдържат и в животинските храни. Освен това, хранителните вещества на животинска основа имат по-висока бионаличност (съотношението на прието количество спрямо способността на организма да го усвои за понататъчна употреба или натрупване), както и по-малко „анти-хранителни вещества“, които са налични в изобилие в растителна храна. Това означава, че витамини и минерали с животински произход се усвояват много повече и по-пълноценно от човешкия организъм в сравнение с тези от растителен произход.

Растителното (веганското) хранене не се счита за пълноценно хранене, поради липсата на основни и есенциални хранителни вещества в него. Понякога, растителните храни, ядки, житни, зърнени, бобови храни могат да предизвикат повече вреди от колкото ползи, тъй като те са т.нар “антинутриенти“, т.е колкото са полезни толкова могат да бъдат и вредни.

Отдолу ще намерите кратък списък с растителни токсини, които да избягвате или чиито прием да ограничавате, особено ако страдате от хранителни непоносимости и ялергии, както и автоимунни заболявания.


Глюкосинолати:
Намират се в кръстоцветни зеленчуци – броколи, брюкселско зеле, зеле, карфиол, репички, кейл, както и в рaстения и билки. С голяма концентрация е растението Лупина (брашно от лупина се среща и сред кето рецепти). Съдържащи глюкосинолати храни могат да попречат на абсорбацията на йод, да нарушат функцията на щитовидната жлеза и да причинят гуша. Най-застрашени са хора, които вече са диагностицирани с хипотиреоидизъм.

Лектини:
Има ги в бобовите растения – боб, фъстъци, соя, както и в в пълнозърнести храни. Те подтискат имунната функция, пречат на нормалните защитни прегради в червата и пречат на абсорбацията на желязо, цинк, магнезий и калций.

Фитати:
Пълнозърнестият хляб, царевицата, бобът, семената (включително лененото семе), ядките, зърното (зърнените храни) и соевите изолати са причини за ежедневното изчерпване на хранителни микроелементи. Фитатите (фитиновата киселина), може да блокира усвояването на калций, магнезий, мед, желязо, цинк и ниацин (витамин B3), което води до пелагра, известна болест, предизвикана от недостиг на хранителни микроелементи. Фитатите ускоряват метаболизма на витамин D, като предизвикват рахит и остоепороза.

Оксалати:
Спанак, зелеви култури, сладки картофи, горски плодове, ревен и бобови култури, включително соя. Оксалатите в храната се свързват с калция и желязото в същата храна или в храната, изядена с нея, и блокират тяхното усвояване. Твърде много оксалати в диетата могат не само да доведат до остра недостатъчност на хранителни вещества, но и до камъни в бъбреците.

Сапонини:
Гликозиди с отличителна характеристика на пенообразуване. Има ги в бобови култури, киноа, овес някои билки. Сапонините са токсични за рибите и други студенокръвни животни. Не се считат за отровни за хората, но предизвикват стомашни растройства и възпаления. Освен това блокират усвояването на хранителни вещества, увреждат ендокринната система и убиват клетки.

Танини:
Кафе, чай, тръпчиви на вкус храни и напитки. Понижават способността на организма да усвоява желязо от поетата храна. При добро здраве и стабилна диета, това не трябва да буди безпокойство, но при наличие на анемични състояния или неправилно хранене, големите количества танини могат силно да понижат нивата на желязо в организма, което да доведе до умора, раздразнителност, мускулна слабост, понижен имунитет, загуба на коса и да обостри налични анемични заболявания.

Глутен:
Съдържа се в зърна, като пшеница, ечемик и ръж. Уврежда защитните стени на червата, задейства възпаления, свързва се с дерматит, ставни болки, мигрени, репродуктивни проблеми, щитовидна жлеза, киселинен рефлукс, автоимунна и цьолиакия (сериозно генетично автоимунно заболяване, при което поглъщането на глутен води до увреждане на тънките черва).

Сподели в

Оставете коментар

Translate »
%d блогъра харесват това: